НЮХ
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година пре­даваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощаден. Затова, когато построиха рибарник, го назначиха за пазач. Оттогава повечето от времето си прекарваше на язовирчето - в селото рядко ходеше. Чувстваше се добре сред природата, метнал едноцевката на рамо. За да му помагат в работата, хранеше пет кучета. Едното водеше винаги със себе си, а другите завързваше на четирите страни на рибарника. Само да им свирнеше, явяваха се в същия миг, готови да изпълнят заповедите му.
Неумолим беше Асен и към децата, които идваха в летните горещини да се къпят.
- Вървете нагоре по реката! - отпращаше ги той. - Ще взе­ме някое да се удави, после аз отговарям.
Една сутрин го видяха да купува консерва и някой му подх­върли:
- Рибата пазиш, по нея стъпваш дет ...