Обсебване
Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се появяваха все по-рядко, докато в един миг осъзнах, че бях сам. Нито в далечината се виждаше светлина, нито се чуваше шум от мотор. Дали впил поглед толкова дълго в краката си не бях се откъснал от главния път. Огледах се, но освен дърветата над мен, нямаше признак на живот. Потърсих пътя с очи, не го намерих и тръгнах да се връщам обратно. По цялото ми тяло преминаха кратки бодлички, бях настръхнал. Някъде се чу шум и плаха сърничка притича пред мене. Извъртях се и напрегнах слух. Вече не се чуваше, но проехтя вълчи вой. Изведнъж някъде около мен се чуха стъпки. Заослушвах се, да, чу се и зловещ смях.
Едвам удържах краката си, които напъваха да побегнат. Целият треперех като лист и в този момент усетих, че има някой зад гърба ми. Извърнах се. Пред мен стоеше човешка фигура на ръст, колкото мен с тъмен суичер с качулка заметната на глава и прикриваща лицето. Стояхме един срещу друг – недподвижни.
Изминиха дълги минута или две. В един момент човека се заозърта. Странно, че дори и при това движение не се виждаше лицето му. Тръгна, минавайки край мен. Отново бях озадачен, че дори и при това преминаване не усетих присъствието на човешка плът – не дишаше, не издаваше никакви звуци, просто мина край мен и сякаш присъствието му носеше единствено студ. Дълго го гледах след това в гърба и се опитвах да дойда на себе си. Някъде засветка автомобил, а може би камион и чух шума на двигателя. Затичах се натам със сетни сили и изскочих на пътя. Човека наби спирачки и след кратко кандардисване плюс 20 лева пазарлък ме качи.
От този ден насетне не бях на себе си и имах постоянно усещане за нечие присъствие. Струваше ми се, че виждах онзи „спортист” навсякъде. Дали ототсрещната страна на улицата, прикрит в сянката на дървото край алеята, дали в сумрака на острещния прозорец, дали просто като присъстивие – без да зная откъде, но го усещах. Аз бях там, а той живееше край мен.
*****
Минаха цели три месеца, а моя наблюдател не се откъсваше от мен.
Една приятна неделна утрин, точно преди да сляза за семейната закуска на вратата на спалнята се потропа. Странно, обикновено всички влизат без да се притесняват, без културно да потропват, в очакване на приветливото „Влез”. Но ето, че доживях, някой да чука предварително, да странно. Казах „Влез” и отворих вратата. Пред мен стоеше „спортиста”. Качулката му закриваше все така деликатно лицето му, но се даваше ясна представа, че гледа към мен. Двамата отново бяхме един срещу друг и се изпивахме с очи (или поне аз него). Тръпки ме полазиха, чак когато осъзнах, че той е влязъл в дома ми и вероятно е минал край цялото домочадие и жена ми. Вместо паника в тоя момент ме обзе яд и злоба, че някой си прави лоши шеги с мен, а вече намесва и семейството ми.
Внезапно този се хвърли към мен, но изви от болка премина през мен и изчезна през прозореца. Изчезна е точната дума, защото ако беше изскочил щях да го видя да лежи долу в снега пред кооперацията, а нямаше и следа от тяло или дори признаци, че някой е паднал там.
Погледнах към гърдите си и осъзнах какво му е причинило болката. На гърдите ми висеше малко златно кръстче, с което никога не се разделях, дори в банята. Винаги съм вярвал, че ме пази - като амулет. Май наистина успя да ме опази и в тази ситуация. Тръгнах да слизам към първия етаж, където беше дневната и сядахме всички на масата. Докато слизах се чудех дали да плаша жена си с малкия инцидент, който и аз не разбирах или първо да се допитам до най-близкия си приятел. Той беше като малка енциклопедия и винаги намираше логично обяснение на всяка ситуация.
Седнахме заедно на масата, жена ми се усмихна, децата също се смееха, като никога досега и гледаха дяволито към мен. Започнах да търся каква е причината и се вгледах към дрехите си. Едното ми око заигра в нервен тик, защото пак усещах онова присъствие или по-скоро онази хлад. Потърсих натрапника с поглед, докато не се огледах в огледалото. Тръпки ме полазиха когато осъзнах, че жена ми и децата ги няма като отражения, въпреки, че стояха до мен. Пак се извъртях към тях – да децата ми бяха облечени еднакво, спортно… в суичъри. Забелязала озадачението ми тя се усмихна и ме хвана здраво за ръката. Примъкна се към мен и аз за момент зърнах качулчестата й дрешка - небрежно просната на облегалката...
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Силви! Радвам се, че ти е харесало...
-
Интересно и много хубаво написано.
-
Благодаря, в тоя жанр ми е първи опит... и приемам съвети...
-
Хубава хорър история
Само идея и лично виждане, ако пишеш втора част, де - с малко по-малко описания, ще стане още по настръхващо и ще се чете съвсем на един дъх -
Ооо наистина ли? Кеф кеф.
-
Ще направя продължение...
-
А втора част няма ли?
-
Благодаря Флавия! Palenka - едно е да се роди виц, друго е да остане жив, а трето и четвърто... са още два варианта...
-
Чудесно написано, поздравления!
-
(Дон Бъч) - мечтай си!
Fuskov - е така се раждат вицовете! -
Обебване е нещо различно от обсебване... Обебването е голема работа...
-
Е това вече си е доста триково, Пепи. Ако бях препинателен знак, щях да се стремя към запетайска длъжност. Всички щяха да ми треперят, а са ме объркали, а някой отива на екзекуция. Пък сега...
-
Да се обеби не да се обсеби!
- открий запетайката! -
Пепи 🤣🤣
-
оххх,паднах от смях с вас!
-
Благодаря Дон Бъч и Зиг, радвам се, че ви е хванало..., ама не "онова" де...
-
Аз го видях, чак след като ми казаха... така, че...
-
Охх много интересно и злокобно наистина. Тъй като и аз нося златно кръстче обаче няма да се уплаша... ама иначе да, крийпи, но много завладяващо, Fuskov! Хареса ми!
-
Доста си е "крийпи", човеко. И се чете на един дъх. Аз съм леко недоскив и винаги ужасно разсеян, тъй че нямаше да видя грешката в заглавието, ако не беше Пепи. Ама така е още по-маниашко
-
Видях аз, Благодаря!
-
С това заглавие направо е заплоден, никакво спасение!
FUSKOV - есна изядена буква, и преврат става! -
Освен това всяка такава история оставя в мъгла и догадки - да се чудиш героя спасил ли се е или няма да го бъде...
-
Привет и Благодаря Ви Жени, Блу, Скитница, Роси! Финала е отворен, ама искаше ми се да е ясно, че и те са обладани и човека нема къде да бега...
-
През цялото време бях под напрежение, страхотни описания! Но и мен финала ме остави в мъгла, с догатдки!
-
Аз ще коментирам, понеже не разбрах финала... Или не ми достига нещо в главата, или много ми се спи...
Но знам, че настръхнах... -
лелеее.... когато си събера думите може и да коментирам...едно ще кажа... потресаващо! браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
