Нощта се спусна. Аз се прибирах, както обикновено по тъмно и както обикновено през парка с красивата горичка. Но тази нощ беше различна. Луната почти не се появяваше зад мрачните облаци. Вървях пеш и почти сам по пътя си. Покрай мен профучаваха отвреме навреме закъснели автомобили. Постепенно се появяваха все по-рядко, докато в един миг осъзнах, че бях сам. Нито в далечината се виждаше светлина, нито се чуваше шум от мотор. Дали впил поглед толкова дълго в краката си не бях се откъснал от главния път. Огледах се, но освен дърветата над мен, нямаше признак на живот. Потърсих пътя с очи, не го намерих и тръгнах да се връщам обратно. По цялото ми тяло преминаха кратки бодлички, бях настръхнал. Някъде се чу шум и плаха сърничка притича пред мене. Извъртях се и напрегнах слух. Вече не се чуваше, но проехтя вълчи вой. Изведнъж някъде около мен се чуха стъпки. Заослушвах се, да, чу се и зловещ смях.
Едвам удържах краката си, които напъваха да побегнат. Целият треперех като лист и в този момен ...