Обеците
ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжарница, ама сега в тоя глад, кой си купува книги?
Та седим си с бай ти Симо Политиката на завет пред заложната, опъваме си смукача и връткаме едно патронче с „Пещерска”, кога насреща ни бутайки проходилката си – стрина Кина:
- Симчо-о-о лелин, туй ли е дето пари на заем дават – като на песен я отпочна стрината и извади кърпа да избърше насълзеното си от следобедния бриз око.
- Тук е, стрино, но първо взимат, а после дават – смига Политиката, и се помъчи да докара оня жест, дето ще рече „аджеба”, ама него само Парцалев и Митьо Семето го могат.
- Зная-я-я, зная, Симе, ама за маминте сребърни пафти и на тати ланеца от златния часовник, ще ли ми дадът, а Симе – стегна тона стрина Кина.
- Ще-ще стрино, те най-вече за злато и сребро дават, ама колко, вътре ще ти кажат – посочва и Политиката вратата и току се иззевзечи – стрино, ти да ни си си изпила рано-рано пенсийката, а?
- Какво ти пиене бе Симе-е-е, аз отколе не посръбвам, ами внучката-а-а, Клементинчето-о-о, на работа в чужбина заминава-а-а, та да има някое евро, кат за начало-о-о - пак вкара мелодия в изречението си стрина Кина и прекрачи прага.
- Слушай сега Даскалче, щото ти си малък и незнаеш – тръгна му лафа на бай ти Симо. Аз дете бях, кога се жени най-богатата мома в квартала – Кина Коджабургазлиева. Дядо ù и баща ù адвокати. Кога тръгнали да се изслват турците и гърците, имоти за дребни стотинки купували. На сватбата, ей тая стрина Кина дет я видиш сега, беше от главата до петите в злато и сребро. Ама късмет нали е, падна й се един непрокопсаник, и преди, и след 9-ти, все по затворите киснеше. Там си и умря.
Срещу 9-ти септември, 44-та, баща ù се усетил накъде отива работата и почнал да продава. Продавал-продавал, де що имали ниви, лозя и чифлици, само градската къща оставил. Парите в злато обръщал. Като го прибрали в Белене комунистите – всичкото злато едва стигнало кожата си да отърве. Къщата пък я национализираха, библиотека беше, а сега е в основите на операта.
В таз панелка стрина Кина през 1976-та се нанесе. От „Жилфонд” й я дадоха – прекъсна разказа си Политиката, щото стрина Кина избута проходилката си през прага на заложната къща.
- Не го взеха, Симчо-о-о татевия ланец, не бил златен, а само с баня. Та обечките си дадо-о-ох, последните-е-е, ония дето като булка носи-и-их – издължи глас стрина Кина и като забърса пак очи, подкара проходилката си на към блока.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А така, Снежа, опъни ни ушите
-
Момчета,не спорете,моля ви.Защо диалозите между вас винаги прерастват в спор? Прочетете внимателно думите на другия. Та вие казвате едно и също нещо, на едно мнение сте.Много сте ми симпатични с вечните си спорове, само да не преминават границите на добрия тон. В споровете си ми приличате на две деца, които вечно за нещо се изясняват.И двамата имате талант да пишете.Забавлявайте ни с таланта си.
Не Лордли, не се дразня от това, че бабето е бивша буржоа, а според мен няма "бивша буржоа".Ако се е родила в семейство на представители на буржоазията, тя си остава такава през целият си живот с мислите, с манталитета, с моралните норми, на които подчинява поведението си.
Родила съм се и съм отраснала в квартал, в който по едни и същи улици, в съседни кооперации живеят както наследници на най-тежката буржоазия от преди 44 година, така и членове на централен комитет, министри от времето на социализма и техните наследници. На един и същи чин в моя клас сядаха дъщерите на ликвидиран от народния съд и на член на политбюро.За какво говорим? Сега и двете имат фабрики.А ние тук в сайта можем да си спорим коя от тях е капиталист, а коя - псевдо капиталист.
Да се върна на думата за бабето. То се оплаква по недостоен, според мен, начин.Аз не уважавам хленчещите. -
Че той този -изъм не прави изключение. Има един единствен строй от памтивека и той е постоянно променящия формата си робовладелски. Като се мине през въжетата, веригите, крепостничеството, парите, та до наши дни - цифритете, които имаш в кредитната си карта и най-накрая до чипа с точките, който ще имплантират на бъдещите телета!
-
Я си виж предния коментар за завърналият се капиталиЗЪМ
-
Лордли! Ще ме накараш да съжалявам, че ти завъртях един шестак. Или си още с наивния акъл на юноша или искаш да заблудиш юнците и юниците, що е това -изъм и има ли почва то у нас. Изобщо в световната история, ако не си наследник, няма такова чудо като бързо забогатял честно или забогатял честно да остане после такъв, независимо от вида -изъм в което и да е общество. Истината винаги е сива и не може да бъде бяла, черна или абсолютна. Измите са измислени за разделяне на стадата, защото като са разпръснати биволите по-лесно се ловят с ласото. Ама само Българина е такова говедо, което е готово само да се оплете в аркана без да мисли. Призовавам те, към малко повече мислене преди да изплющиш в пространството поредното стереотипно мюре!
-
Псевдо, псевдо-капиталистически, Бостанджи В Бъргария капиталисти няма, само престъпно забогатели псевдо-комунисти.
-
Не. Защото до този хал, я е докарала заварилата я старост в завърналия се с вихър капиталистически строй.
-
Защото е бивша буржоа, ли, Снежа?
-
Лордли, разказа ми хареса, но не знам защо, тази бабичка не можа да събуди в сърцето ми съчувствие, а само съжаление.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
