ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжарница, ама сега в тоя глад, кой си купува книги?
Та седим си с бай ти Симо Политиката на завет пред заложната, опъваме си смукача и връткаме едно патронче с „Пещерска”, кога насреща ни бутайки проходилката си – стрина Кина:
- Симчо-о-о лелин, туй ли е дето пари на заем дават – като на песен я отпочна стрината и извади кърпа да избърше насълзеното си от следобедния бриз око.
- Тук е, стрино, но първо взимат, а после дават – смига Политиката, и се помъчи да докара оня жест, дето ще рече „аджеба”, ама него само Парцалев и Митьо Семето го могат.
- Зная-я-я, зная, Симе, ама за маминте сребърни пафти и на тати ланеца от златния часовник, ще ли ми дадът, а Симе – стегна тона стрина Кина.
- Ще-ще стр ...