- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Роси”. Господарят беше около 20-тина годишен, висок, чернокос и черноок. Имаше страхотно чувство за хумор и беше добър, винаги помагаше на всички. Беше сгоден за едно момиче. Валентина беше доста капризна. Имаше хубаво тяло, малко лице и голям нос. Личеше си, че е от знатен род и държеше всеки да го знае и помни.
- Паола! - продължаваше да вика Сеньор Де Роси, - докога ще се бавиш, момиче?
Паола беше прислужницата в къщата. Когато бяха малки, тя и Джузепе си играеха по цял ден. Нейните родители служеха на неговите родители. Сеньор Де Роси Старши не беше съгласен неговият син да играе с детето на прислугата, но децата бяха свикнали едно с друго и се търсеха непрекъснато, а и бащата работеше пре ...