1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш,
по-надалече ще изпълзиш.
Моето тяло е моят храм,
но този храм се накланя.
А ти спиш в къщата,
която Джак построи.“
След няколко минути вратата се отвори и на прага ù се показа млад човек, на около двадесет и осем години с интересно облекло - бял костюм, зелена риза и лилава вратовръзка на черни точки. Косата му стърчеше нагоре и бе боядисана в три цвята – лилаво, зелено и бяло. На устните му имаше весела усмивка, която често стоеше там и караше някои хора да го вземат за особено приветлив човек, а други за съвсем умопобъркан, но той нямаше проблеми с нито едно от двете.
Казваше се Брамбъзи Гъдулков, а къщата му ,,Музикален пристан“. ...