Зима, сняг, гора. Дърветата са черни силуети, обгърнати от бяла мекота, тихо е. От тях се отронват снежинки....
Аз и ти вървим един към друг... Гората е гъста, от време на време се изгубваме от поглед...
Сърцата ни бият толкова силно, че са единственият звук в тихата зимна гора, като музика са - древни звуци, самият живот...
Приближаваме се и става по-топло...
Срещаме се, поглеждаме се в очите - те греят толкова силно!
Снегът се стопява около нас... и докато се прегръщаме, се завърта силно, толкова силно, че изчезваме...
А там, където сме били, остава кръг - пролет.
Зелено, топло, цветя... и птича песен е останала, за да продължи музиката, на която сърцата ни дадоха ритъм...