Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше защо - овцете му все близняха, че някои и с по три! Богато беше селото - богат беше и агата!
И той не им придиряше - на Делията ятаган със златен обков дар даде, на селото църква направи... Думаха людете, че яничарин бил. Хортуваха, че кръвнина го били взели, ама никой не знаеше...
И ходжа в селото нямаше.
Той беше и кадия, и ходжа, и сайбия.
Два доста имаше - единия поп Трендафил, другия Делията.
А пък Делията му туриха прякоря да утрепа бика на агата - отървали го бяха аргатите, хем със синджире го водиха и той подгони людете.
Хванал го Делията за рогите, повил му врата и го строшил - и оттогава така...
Очакваше да е наказан - един фес пендари му даде агата...
И той дигна къща голяма - голя ...