Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изоставен, наранен, да не бъдеш оценен и обичан така, както ти си обичал. И аз бях така. И ти вероятно знаеш това. Знаеш, че всеки човек на този свят страда. Че любовта е най-сладката отрова, че може да те убие. Да убие сърцето, с което си обичал до полуда, но да остави едно живо тяло, агонизиращо от терзанията и едно празно съзнание. Една душа, която плаче, която вече няма да може да даде такава силно обич на никой, дори и този някой да обича истински, както ти някога си обичал. Не защото не иска отново да намери щастието, което е имала преди, а заради растящия страх, че ако отново даде такава силна любов на някого, отново ще бъде изоставена, наранена и убита. Отровена от любовта.
Може би е та ...