Някъде в ъгъла на стаята на душата се бе скрила тъмна лепкава течност. Тъга? Кръв? Или омраза? По-скоро съмнение. Звънна телефон.
- Знаеш, че си играе с нас - гласът от другата страна трепереше. - Спри го ти, ако можеш, щом толкова знаеш!
- Ти не ми позволяваш!
Няколоко секунди тишина.
- Не мога да се контролирам.
- И ти ли си толкова объркана? Знам, че и в теб има толкова много хаотични чувства...
- И в теб ги има... и хиляди мисли, нали?
- Съмнения, породени от теб!
Отново тишина.
- Не съм виновна...
- Напротив, ако не беше ти, нямаше да сме в това положение!
- Обичам. ...