Обичам един лъжец. Лъжец с красиви очи, с прекрасен глас, от който цялата изтръпвам, с поглед, който не ме оставя да заспя. Обичам заблудата, в която вярвам. Обичам самотата, в която понякога ме оставя. Та аз дори обичам болката, която ми причинява.
Вече разбрах какво е любовта. Да даваш, а само да вземат и да не оценяват. Да се посветиш на някого, а на него да му е все едно. Да го обичаш толкова силно и безрезервно, а за него това да няма никакво значение. Вече разбрах какво е любовта. Моята любов. Моите чувства. Моите емоции. И моето сърце, разбито за кой ли път, на още по-дребни парченца, все така ранено, все така обичащо, все така уморено.
Обичам един лъжец. Обичам лъжите му, очите му, ръцете му, тъй топли и студени едновременно. Обичам недоказаните му думи, измамните му чувства, празното му сърце. Обичам до болка.
Полудявам ли? Луда ли съм, че искам да мисли за мен, тъй както аз мисля за него, всяка нощ, всяка сутрин и през останалото време? Луда ли съм, че искам аз да съм единств ...