Feb 15, 2020, 10:41 AM

Обичам Пенчо 

  Prose » Narratives
1458 0 7
8 min reading
Беше средата на ноември и рано се смрачаваше. Вървях по тихата уличка недалече от Софийския университет с ръце в джобовете на бежовото ми яке и се чудех каква ли изненада ще ми донесе следващия ден. Утре изтичаше срочният ми дговор с индийската фирма за компютърни игри – дали щяха да го продължат и да ми вдигнат заплатата или пък да ме натирят на трудовата борса. Аз съм на двадесет и шест години, ще се справя с всичко.
Квартирата ми бе на следващата пряка. Не подозирах, че изненада вече ме чака дори не зад, а на самия ъгъл. Тъкмо да завия, крачейки с наведена глава и в сумрака видях материализирани не един, а цели три знака на съдбата – на земята пред мен кротичко си лежаха две двадесетолевки, а насреща ми спря красиво русокосо момиче. И то се бе вторачило в банкнотите. Двамата едновременно се наведохме, всеки си взе по една и се изправихме усмихнати. Подадох ѝ ръка и тя протегна своята.
- Ева – каза новата ми позната.
На върха на езика ми бе да изрека „Адам“, но овреме се спрях, харес ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Margarita Vasileva All rights reserved.

Random works
: ??:??