Имаше едно момиче- нежно и красиво с огромната нужда да обича и да бъде обичано. Търсеше и все не намираше своя принц-така мечтан нежен и красив.Но намираше само груби лица, които излъчваха всичко друго, но не и любов.Вскички желаеха плътта без да ги интересуват чувствата, без да се замислят, че в живота не всичко е пари и удоволсвие,че има и нещо по-дълбоко, по-ценно и така желано от нея- любовта!В живота си тя бе срещала много мъже.Във всеки от тях тя харесваше по някоя черта- в един красотата в друг роматизма в трети чарът.Но никой не предизвикваше в нея любов.Една вечер стоейки на морския браг тя си мислеше: "Как искам моят принц да се роди от морските вълни.Да е нежен като морски бриз, да ме гали като морските вълни. С тъмни коси като ноща и сини очи като морската шир." И заплака... "Защо...защо...защо морето не може да ражда принцове от моите мечти, както мида ражда бисер от обикновена песачинка..защо?" Цяла нощ момичето плака за своя принц.Мисълта за него я убиваше, убиваше я ми ...