ОБИЧАМ ТЕ ОТПРЕДИ МИЛИОН ГОДИНИ
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше повърхността.
Не можех да намеря миг покой, страхувах се да се задържа на едно място, защото очаквах земята да се разпадне и да ме погълне в бушуващите си огнени недра. Огромни кълба зловонни газове ме гонеха, извиваха се като спирали подире ми, а аз бягах. Земята се цепеше около мен, разтопени маси се надигаха във високи хребети, люлееха се страшно и после застиваха в причудливи форми.
Другаде, уж спокойни планини се пръскаха на хиляди парчета, оглушаваха ме и небето се закриваше от черната им маса, като че искаше да ме погребе. Слънцето се скриваше зад кървавочервени облаци, ужасено от трещящия ад и самотното същество, което диреше истината и отстояваше правото си на живот. Затова и аз бяг ...