Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си бе Рита – привлекателна, предизвикателна, кокетна, винаги търсеща нещо ново. А Морис не можеше да си представи живота без нея, толкова много я обичаше.

  Ситуацията около обтегнатите им семейни отношения се промени, когато една януарска сутрин, по време на каране на ски, Рита падна тежко и се заби с висока скорост в един растящ край пистата бор. Морис се засуети около своята гърчеща се от болка съпруга, като по този начин отнесе няколко псувни, после се поокопити дотолкова, че да се развика за помощ. А Рита наистина имаше нужда от помощ, защото левият ѝ крак бе извит настрани по начин, който накара неколцината появили се изневиделица сеирджии да зацъкат съчувствено с език.

  – Мамка му! Строших си крака! – изръмжа през зъби Рита и прехапа устните си до кръв. Изкривеното ѝ в болезнена гримаса лице вече не изглеждаше красиво като преди и Морис направо се втрещи.

  – Миличка, всичко е наред – измърмори посърналият Морис.

  – Наред друг път! Да идват по-бързо спасителите, че… Ох, не се трае! Имаш ли коняк в манерката? Дай, дай бързо!

  Морис побърза да ѝ подаде манерката. Бе изненадан от факта, че възлюбената му е забравила добрите си обноски. Рита отпи няколко глътки и въздъхна тежко, вперила премрежен поглед в осакатения си крайник.

  – Не, не е добре, ама хич! Ти не можа ли да ме хванеш като видя, че падам? – проплака с фалцетен глас Рита и в гнева си започна да тупа с длан заледения сняг.

  Проблемът с крака ѝ наистина се оказа сериозен. В болницата установиха, че подбедрицата е строшена на три места, а капачката на коляното е станала на сол.

  Операцията обаче се размина, а и болничният престой не бе особено дълъг – едва една седмица. После Рита бе гипсирана, снабдена с чифт алуминиеви патерици и оставена на грижите на съпруга си, който се принуди да си вземе отпуск, зарязвайки временно работата си на банков чиновник.

  Рита изпитваше силни болки и не бе особено стабилна на патерици, така че прекарваше повечето време в леглото, с подпрян върху купчина пухени възглавници крак. Ставаше само, за да отиде до тоалетната, а понякога, когато това занимание ѝ се видеше прекалено мъчително, оставяше Морис да действа с подлогата. Морис не се оплакваше, даже му бе приятно, че жена му има нужда от услугите му. Двамата отдавна не бяха прекарвали толкова много време заедно.

  Морис бе доволен, че жена му си лежи вкъщи, а не в постелята на някой любовник, и че вече няма пред кого да кокетничи. Е, от време на време ѝ се обаждаха разни типове, но тя бързо ги отпращаше с обяснението: „яко съм се е потрошила и засега не мога да излизам”. Малцина проявиха желание да дойдат да я видят как е, дори двете ѝ приятелки от гимназията се вясваха рядко, което бе добре за Морис, който не можеше да понася двете префърцунени сплетници.

  След инцидента жаждата за секс на Рита не бе намаляла, но сега на Морис се падаше честта да извършва всички „услуги”. Най-често процедираха по следния начин: Морис вдигаше гипсирания й крак и го наместваше удобно върху рамото си, а тя приклещваше Морис през кръста със здравия си крайник, отваряйки достатъчно място за подход. Сексът бе добър, повече добър, и след дългото клатене Морис често оставеше изстискан като парцал, за разлика от Рита, която сякаш бе ненаситна. Понякога Морис работеше с език, а Рита довършваше започнатото с чевръстите си пръсти. Когато бяха в „по-особено” настроение, Морис смучеше малките розови пръстчета, които се подаваха срамежливо изпод масивната превръзка. Да, Морис много обичаше пухкавите стъпала на жена си, макар че след нещастния инцидент едното да бе осъдено на двумесечен гипсов затвор. Но Рита бе опитна и само с едно стъпало успяваше да отърка члена му така, че да предизвика болезнена ерекция. А устата ѝ, тя правеше същински чудеса, когато се заемеше със сериозно със „задачата”. Двамата постепенно се преоткриваха сексуално, а и общуването им като че ли вървеше по-добре отпреди – бяха намерили нови интересни теми за разговор. По всичко личеше, че връзката им придобива изкусителна зрялост.

  На рождения ден на Рита двамата танцуваха пред пращящата камина с чаши вино в ръце. Настанена удобно в инвалидната си количка, изпънала напред гипсирания си крак, младата жена се възклицаваше при всяко ритмично завъртане, осигурено от умелите ръце на Морис. Морис от години не се бе чувствал толкова щастлив. Гледката на тези сияещи черни очи щеше да се запечата завинаги в съзнанието му. После, когато се понапиха, в леглото правиха неща, каквито не бяха правили никога преди. Сутринта се събудиха с мускулна треска, но доволни. Бяха настанали добри времена за брака им.                             

  Рита обаче започна да се възстановява и с това дойдоха проблемите. Не ѝ се стоеше вкъщи, още повече, че  вече можеше умело да ходи с патерици и кракът само леко я наболяваше. Започна да излиза с приятелки, а може би и не само с приятелки, като често закъсняваше за вечеря. Морис отново тръгна на работа – Рита вече нямаше нужда от услугите му. Бракът им влезе в стария, ръждясал коловоз на отчуждението. Два месеца и половина след инцидента лекарите ѝ свалиха гипса и тя, зажадняла за социални контакти, се втурна да обикаля нощните заведения. Да, все още не бе във върховната си форма, не бе хвърлила патериците, защото заради размазаната капачка коляното ѝ упорито отказваше да се свива, но обожатели се намираха, и то не малко. Поне такава информация достигаше до Морис, който отново страдаше. Нощем, по мириса на „чуждо”, полепнал по тялото на съпругата му, и по факта, че тя е сравнително задоволена, Морис разбираше, че рогата му растат. Често виждаше смучки и други следи от страстна любов, но си траеше като пълен мухльо. Страх го бе, че ако вдигне скандал, Рита ще си събере партакешите и ще го напусне.

  Хубавият период на счупената Рита бе отминал безвъзвратно. Не след дълго Рита се възстанови напълно и се превърна в кралицата на нощните заведения. Купони до зори, литри алкохол, безразборни сексуални контакти, това бе нейният нов стар стил на живот, който упорито водеше Морис към тежка депресия.

  Морис не можеше да издържа, сърцето му се късаше от ревност. Трябваше да направи нещо, на всяка цена.

  Една съботна нощ Рита са появи вкъщи съвсем пияна. Едва успя да уцели с ключа си ключалката на входната врата, после със залитане, ухилена глуповато, се запъти към спалнята. Мрежестият ѝ чорапогащник бе раздран при бедрата, по което Морис заключи, че е имало голям екшън.

  – Да пием по чаша вино – предложи Морис.

  – Спи ми се, миличък…

  – От онова хубавото вино, реколта 85–та.

  – Ами… добре. Наливай!

  Морис слезе в килера и взе бутилката. Качи се, отвори я и напълни две кристални чаши. В тази на Рита скришом сложи няколко упойващи хапчета – беше се сдобил с тях на черния пазар.

  – Наздраве, мила!

  – Наздраве, скъпи – изфъфли тя.  

  Двамата отпиха. Рита се захили и се тръшна на дивана, като опъна дългите си крака върху масичката.

  Когато съпругата му заспа, Морис се захвана за работа. Чакаше го тежка нощ.   

***

  Палав слънчев лъч погали бузата на Рита и се плъзна нагоре към клепачите ѝ. Тя отвори очи и изпъшка. Болеше я зверски главата. Чувстваше телесен дискомфорт, затова понечи да се размърда, но не можа, което я стресна. Тогава видя краката си – широко разкрачени, вдигнати високо над леглото посредством система от макари и въжета, целите гипсирани с изключение лявото стъпало. Не само краката ѝ бяха обездвижени, чудовищната превръзка стигаше но гръдния ѝ кош, като подплатеният горен ръб опираше в голите ѝ гърди. Ръцете си успя да размърда, но само в раменете. И те бяха поставени в гипс, свити под прав ъгъл в лактите.

  – Олеле, какво е станало! Има ли някой тук! Сестра! Някой ще ми каже ли…

  – Идвам, миличка – извика Морис, докато отваряше вратата. – Радвам се, че най-накрая дойде в съзнание.

  – Морис, мили, защо съм в болница? Какво е станало с мен? Нищо не помня!

  – О, Рита, това е нашата спалня, не виждаш ли? Просто се наложи да я преустроя в болнична стая след инцидента.

  – Какъв инцидент?

  – Наистина ли не си спомняш?

  – Ами… не.

  – Преди седмица ти се прибра късно вкъщи, после пихме вино, после ти предложи да гаврътнем и онази бутилка чилийско вино реколта 96–та. Отиде да я донесеш, но явно си паднала по стълбите, защото чух как нещо изтопурка. Минута по-късно те намерих просната на долната площадка, в безсъзнание.

  – Странно, нищо не ме боли.

  – Тъпча те с обезболяващи, може би затова…

  – Какво ми е? Защо не съм в болница? – попита с треперещ глас Рита.

  – Няколко фрактури на краката и ръцете и пукнат таз и два прешлена. Звучи страшно, но ще се оправиш. Не си в болница, защото докторите си свършиха работата, а и аз се подписах, че съм съгласен да те изпишат.

  – Странно…

  – Тихо, тихо, не си натоварвай хубавата главица с тежки мисли. Взел съм си отпуск, за да се грижа за теб.

  Морис се наведе, мушна глава между разкрачените крака на Рита и се загледа в обкръжения от бяла пустиня оазис от гола плът, в който се бяха превърнали интимните ѝ части. След кратко колебание легна на леглото и плъзна език по срамните ѝ устни. Катетърът му пречеше, но нямаше как да я остави без катетър.

  Рита изпъшка, очевидно ѝ харесваше.

  – Така, така миличка, след малко ще се занимая и с крачето, което лекарите бяха така добри да оставят негипсирано. Я го размърдай, за да видя дали функционира!

  Рита се подчини, после изскимтя, защото бе близо до оргазъм.

  – Нищо ми няма, нали, Морис?

  – Това е без значение, важното е, че те обичам счупена.