Разказът ми е написан по действителен случай в 1989 г. Може би няма да може да бъде разбран от много хора, които не са се сблъскали с фалшивия морал от това време, защото за щастие днес много жени отглеждат децата си сами и не са обект на присмех и обиди.
Запознах се с нея съвсем случайно.
Един тъжен есенен ден, когато небето беше затиснало със сивата си маса земята и облаците отвреме навреме проронваха по някоя сълза за последните отлитащи ята, вървях с приятеля си към новата му квартира. Тогава дори не предполагах на каква тъжна история ще стана свидетел.
Влязох в квартирата. Разглеждах малкото, тясно и влажно мазе, когато влезе тя заедно с приятеля си. Михаил беше мой колега. Прекъсна в първи курс и сега продължаваше в долния. За няколко секунди успях да я разгледам. Пред мен стоеше момиче с моя ръст, с правилни черти, но като че ли природата доста грубо ги беше изсякла. Косата й беше черна и много твърда, а очите й бяха тихи, спокойни и излъчваха мека светлина. Бяха очи, за които х ...