Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки цигарата си, той запалва и фитила на спомените си. С всяко дърпане си припомня нещо... не неща, които е забравил, а неща, които не може да забрави. Когато цигарата свършва и фитилът изгаря, човекът угасва като заключение на историята.
Най-после се измъкна от веселбите на долния етаж и затвори вратата на стаята си. Застана до прозореца и бавно, сякаш бе замислен, извади една цигара от кутията си. Нежно прегърна запалката с пръсти и погали желязната ù глава с палец. В отговор тя озари лицето му с топлата си светлина, а той запали цигарата си. След като изпусна дима, пое дълбоко въздух и усети лек полъх, примесен с необикновено нежна миризма на люляк, който се разля по прошарената му коса. Спом ...