Тази сутрин чаках, за да посрещна първите утринни лъчи, защото светлината на изгрева ме изпълваше с любов. Времето обаче беше мрачно, и тъмни облаци бяха покрили небето, сякаш танцуваха хванати за ръце, защото не спираха да се движат. Един от тях приличаше на малка лодка. Втори - на спасителен пояс. Трети като че ли приличаше на сладка пчеличка. И така, облак след облак, играх тази игра, на която ти ме научи. Ято птици прелетя към безкрая, а огнената ивица започна да се показва иззад странните облаци. Така продължих да играя: дракон, рибка, еднорог, балони с цветя и дори цели дървета. Ключ, сърце, ръце. Стига. Въображението ми е прекалено голямо. Искаше ми се просто да си тук, и сега осъзнавам, че тази "пчеличка" всъщност беше ти, а аз бях просто едно момиче, което потъваше в кафявия цвят на очите ти, които ме караха да се чувствам у дома. Затова ми трябваше този спасителен пояс. Потъвах в океан от чувства, които не можех да опиша, и се надявах с малката лодка да стигна до брега, къдет ...