Животът е достатъчно дълъг,
за да допуснем много грешки
и твърде кратък ,
за да ги поправим.
Книга първа
Преди да запеят устата
трябва да се засмее душата.
Глава първа
Мариана се излегна в шезлонга на терасата, запали цигара и се загледа в лунната пътека. Децата отдавна бяха заспали, а Станимир, съпругът й, все още се бавеше някъде. По булеварда се движеха файтони, украсени със светещи фенери и от време на време звучащи тромби, с които се разхождаха туристите. Чуваха се весело потракващите копита на нагиздените с големи пискюли коне. Откъм морето идваше приятна прохлада.
Гледката й подейства толкова успокояващо, че тя се отпусна. Спомените нахлуха в главата й, без да искат разрешение. И я върнаха около десет години назад.
Вече беше завършила висшето си образование. Започна работа в големия комбинат, който все още беше нов за страната и беше гордост да работиш там. Винаги, когато идваше на изпит, Мариана гледаше от прозореца на влака този гигант на химията и мечтаеше да работи там, в Бу ...