Нещо го дразнеше в дълбокия тежък сън. А и хич не му беше комфортно лежането. Нещо ръбесто го подпираше отстрани, отгоре му пък като че спяха прегърнати пиян слон и преял носорог. И тежаха… Едва пое въздух от тях…
С което автоматично включи мозъка си. Нещо, дразнещо и жена му, и колегите, и познатите, на които им трябваше време да усетят кои са, да не говорим за бързо мислене и действие. Помръдна едната ръка, после другата, сетне краката, повдигна леко глава…
Друг щеше да получи удар веднага и с това да приключи мъките и терзанията си. Но той беше тренирал футбол, минал през казармата, треперил след Чернобил и, най-важното – имаше 40 години брачен стаж. Като гарнитура – проклети директори, ограничени шефове, тъпи колеги…
Така че – разбра и задейства екстреното мислене. В ковчег е! Първи факт. Не знае защо – то не е и важно. Няма понятие къде е – хептен ненужно познание. Нито има представа как да се измъкне. Което трябва да е първата му цел.
Едно е важното – да започва! Защото въздухът ...