Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да си спомня красивите моменти от миналото.
Сега тя искаше да избяга, да се скрие от самата нея... всичко и всеки я объркваше все повече и повече. Не искаше да е сама, но винаги така ставаше в живота й. Единственото време, което обичаше, беше в училище - от сутрин до обяд. Мразеше до болка самотата. Тя не беше такова момиче... харесваше да се забавлява с компанията си... изцяло обичаше живота, докато не се запозна с него. Момчето, което по-късно Мартина щеше да разбере, че е било най-голямата грешка в живата й. Дните се проточваха. Измина една година, в която Мартина беше с това момче, смяташе, че той я обича и й дава всичко, от което тя имаше нужда. За съжаление, беше забравила приятелите си и ...