Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала предишен живот и предишно съществуване. В този миг миналото сякаш започна да се изпарява и аз губех очертанията на света около мен. Когато ме нарече и с най-милото обръщение, сякаш всичко наоколо започна да се разпада и да изчезва. Наоколо не остана нищо друго, освен нас. Усещах, че се губех в реалността и забравях изобщо какво следваше след този момент, а имаше ли изобщо по-следващ момент, съществуваше ли някакъв за след това. Ровех в спомените си, защото се опитвах да си възстановя и припомня нещо, но все нещо ми се губеше и ми се изплъзваше от съзнанието. Сетих се, че отдавна не се бях чувствала така и отдавна не се бях замисляла за тези неща. Ставаше дума за усещанията ми... Търсех в околнит ...