Кръстосваме погледи кратки и ясни.
Защо ли сълзите са чужди сега?
Да те загърна със нежност не мога,
в очите ти - само горчива тъга.
Понечих с ръце да докосна дъха ти,
ирония някаква в устните скри.
Даже залеза бързо прогони,
жарта му за утре не спастри дори.
Задъхва се пътят към първата среща.
Очите ни търсят спасителен бряг.
По устните вкус на горчиво усещам,
но душите не спират безумния бяг. ...