Sep 26, 2009, 6:53 PM

Оброз, село Долни Лозен и пловдивчанките 

  Prose » Narratives
1134 0 6
4 мин reading
В началото на 74 с моя колега и приятел от института Графа бяхме на театър в Сатиричния. Не си спомням какво сме гледали, с него често ходихме на “търси се”. В антракта към мен се приближи Соня, какво правиш, Любо, искаш ли да дойдеш в нашата организация - липсват ни мъже. Соня следваше медицина. Познавахме се от малки, тя е от Казанлък, моят род е от там. Живееше в къща с братовчедките ми. Заедно късахме зелени кайсии от двора вечер, всяко лято бяхме с брат ми при тях на гости. И така аз, Графа и Митко Влаев станахме дейци на студентското червенокръстко движение. До лятото организирахме едно честване на организацията, това беше. Но през лятото трябваше да се обучаваме петнадесет дни на лагер в Долни Лозен. Щеше да ни се зачете като лятна бригада, какво по-хубаво от това.
След сесията дойде време за море, беше рано за Червения кръст. Тогава Влаев ни каза, в Обзор са мои хора, служил съм там, бях шофьор на едно поделение. Готвачката към стола е печена, ще ни намери квартира, няма пробле ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??