(в памет на Джовани Фалконе /1939-1992/ - "страхливият умира всеки ден, смелият - само веднъж")         

       Внесох обвинението на Круук и Доджър за престъпления против финансовата и данъчната системи и против валутния режим на нашата държава. Внесох го в Криминалния съд на Порт-о-Краймс в рамките на срока, който Фолтлис ми постави. Съобразно задължителните указания от Главна прокуратура, в обвинителния си акт твърдях, че  дейността е осъществявана при условията на продължавано престъпление, като двамата са поддържали едно трайно престъпно състояние.
       Две важни промени настъпиха преди да се проведе първото заседание в претоварения от дела съд. По искане на адвокатите на Круук и Доджър, съдът измени мерките им за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“. Мотивът бе, че интересите на правосъдието в случая не налагат принудително задържане на обвиняемите за повече от шест месеца.  Гаранциите бяха внесени и двамата излязоха на свобода.
       Втората промяна касаеше политическата картина в държавата. Партията, стояща в дясната част на Парламента, спечели изборите и катурна от власт управлявалата дотогава лявостояща партия. Дясностоящите сформираха свое правителство начело с премиера Грийди, което замени предишния лявостоящ кабинет на премиера Лайър. Конюнктурните промени не влияеха на статуквото в Главна прокуратура, тъй като на Фолтлис и Брайбс им оставаха още три години до края на мандата.

       В една сива петъчна утрин в кабинета ми се отби временно изпълняващият длъжността Окръжен. Той заместваше Окръжния, който се възстановяваше от скорошния си лек инфаркт. Временния ме уведоми за нещо отдавна очаквано: поредната визита при мен на представител на началството, този път в лицето на заместник главния прокурор.

       Заместник главен прокурор Брайбс ме извика да говорим във фоайето на същия хотел, където преди време самият Фолтлис ми беше възложил задачите и начина на работа. Като човек от кариерата и дългогодишен обвинител, Брайбс се стремеше да поддържа по-непринуден и свойски подход към подчинените си. Въпреки това у него нямаше и следа от стереотипа  на „доброто ченге“. Започна директно.

       - Дон, знаеш, че от Главна не идваме без повод в Порт-о-Краймс. И знаеш кой е злободневният повод сега. В тази връзка ще получиш нови задачи. Готов ли си?  

       - Готово съм да изпълня всичко, което е в интерес на държавното обвинение. 

       - Последното преценяваме ние. От теб искаме само изпълнение. Ти си просто един редови прокурор на местно ниво, а аз съм прокурорът от Главна. Поправи ме, ако греша. 

       - Нямам никави основания да поправям очевидното, господин Брайбс. 

       - Така. Сега слушай внимателно. В хода на съдебното следствие ти ще измениш обвинението. Ето ти тази папка. Вътре има подробни указания как точно ще измениш фактическите твърдения на прокуратурата. Запознай се с тях. Ще намериш, че има основания за съществено изменение на обстоятелствената част от обвинението и ще повдигнеш ново за нови факти. Детайлно ти е разяснено всичко. След като го прочетеш, ще унищожиш папката и цялото ѝ съдържание. Никой не трябва да знае, че е съществувала такава папка. Даже Фолтлис. Ще ликвидираш самостоятелно всеки един неин документ по правилата за боравене и унищожаване на класифицирана информация. Използваш, после заличаваш всичко. Нали разбра?    

       Гледах кафявата папка с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО!“ и вече започвах да разбирам накъде вееше вятърът. Вятър, който почти сигурно щеше да ме отнесе извън магистратурата. Някой имаше интерес Круук и Доджър да не бъдат осъдени. Може би Фолтлис, може би Брайбс, а може би влиятелен политик от новата власт. Можеше дори самият нов премиер Грийди да има пръст в работата, чуваше се, че навремето е имал нещо с подсъдимите. А аз щях да съм изкупителната жертва за оправдателните присъди, които биха били неминуеми, ако правилното обвинение се изменеше в погрешно.

       Искаше ми се да направя поне последен опит да спася неспасяемото:

       - Господин заместник главен, аз не виждам какво налага изменение на обвинението. Простете ми, че опонирам, но такова изменение не би довело нищо друго, освен оправдателни присъди. При цялото ми уважение, позволявам си да изкажа професионално несъгласие. Не е целесъобразно да изменяме. 

       - Не ставай глупак, Дон. Върши си работата, за която ти се плаща от бюджета. Тя е да спазваш указанията на горестоящите прокурори, които за теб са задължителни по закон.

       - Да, така е, но в случая, струва ми се, те могат да се променят. Просто ако се откажете от идеята да изменяме фактологията и оставим нещата както са...

       - Дон, питам се понякога защо обичаш да вървиш срещу валяка. Сега питам и теб същото. 

       - Вие намеквате, че съм неизпълнителен. Аз само се старая да спазвам закона. 

       - И допускаш грешки. Не за пръв път началството трябва да ходи след теб и да ти ги замита. Спомняш ли си разговора ти в същия този хотел преди време с Фолтлис? 

       - Да, когато той бе дошъл да инспектира хода на разследването, което водех срещу Круук и Доджър. 

       - Именно. Тогава ти допусна много сериозна грешка. Едвам спрях Фолтлис после, който така ти се беше разбеснял, че искаше да ти спретне дисциплинарка¹. 

       - Извинете ме, но каква грешка съм допуснал тогава?

       - Оспорил си нареждането му да се работи по случая като по реална съвкупност. Така ли беше?

       - Да, защото смятах, че няма съвкупност, а се касае за продължавано престъпление. Но той после ме задължи да обоснова съвкупност и аз спазих тези указания и готвех обвинение за съвкупност, до момента в който Окръжния ми предаде последното желание на Главна прокуратура: да внеса обвинение при условията на продължавано. Аз спазих последователно и първото, и второто нареждане.

       - Нали не се съмняваш, че ние притежаваме звукозапис на разговора между теб и Фолтлис? Ако точно ние не можем да се сдобием с разрешение за СРС² - тук Брайбс ме изгледа многозначително - значи никой друг не би могъл. И какво ще стане, ако сега извадим наяве оня разговор, Дон? 

       - Какво ще стане, господин Брайбс? - повторих машинално въпроса му, макар ужасяващият отговор да бе пределно ясен. Истината щеше да излезе преобърната: щяха да представят, че не те, а аз съм сгрешил.

       - Ами за всички ще стане ясно, че самият главен прокурор ти дава указания да внесеш обвинителния акт по един начин, а ти го внасяш по друг. Е, не е ли това груба грешка и незачитане на задължителни нареждания на горестоящ? При това на най-големия в йерархията?

       - Но те бяха променени, господин Брайбс. Обвинителният акт все пак влезе като за продължавано престъпление, защото последните нареждания от Главна бяха такива. И аз ги изпълних, значи спазил съм указанията.

       За миг видях как в мътните очи на Брайбс пробягаха пламъчета. 

       - Дон, кой би могъл да знае, че след разговора ти тук с Фолтлис е имало някакви различни указания към теб от страна на Главна прокуратура? 

       - Окръжния ми ги предаде след като го извикахте на среща с вас в столицата. 

       - Кой би могъл да докаже, че е имало такъв устен разговор между теб и Окръжния? Ами ако той никога не е казвал такова нещо? Казаното отлита, написаното остава. Формално няма никакви данни за последващо изменение на дадените ти указания. Следователно ти си вкарал в съда нещо различно от нареденото ти от Главния прокурор. Ти вече си в много сериозна издънка, съзнаваш ли?

       - Съзнавам. Съзнавам, че поне би изглеждало така, ако го огласите. 

       - А съзнаваш ли, че това би било основание за образуване на дисциплинарно дело срещу теб и много тежка проверка от инспекторите? 

       - Да, господин Брайбс. Съзнавам го напълно. 

       - И ако не бях аз да те покрия, досега от Инспектората да са те метнали и Мастерсън да е изгризал живи меса от теб.  

       Мастерсън! Самото му споменаване всяваше по-голям ужас, отколкото имената на Фолтлис и Брайбс, взети накуп. Той беше директор на Инспектората при Съвета на магистратурата, апаратчик и фигура за разправа с магистрати. Ако някой поискаше от тази политическа креатура проверка срещу даден съдия или прокурор, финалният ѝ резултат беше повече от сигурен. Мастерсън изпълняваше ролята си със садистична наслада и мотивираните му заключителни становища неизменно съдържаха едно и също предложение: дисциплинарно уволнение на проверявания простосмъртен.

       Сценарият вече ми бе напълно ясен. Те ме държаха с две отделни примки, както препоръчва най-надеждният принцип на оперативните дейности: този на двойното подсигуряване. Щяха да ме принудят да изменя обвинението, притискайки ме с предходните разговори, които проведохме. Круук и Доджър щяха да бъдат оправдани, а в очите на обществото вината щеше да е поделена между съда и наблюдаващия прокурор. Позицията на висшите магистрати после щеше да оневини съда, тъй като той е бил обвързан от измененото обвинение и при грешката на прокурора правилно е оправдал подсъдимите. Никой не може да бъде осъден по обвинение, което повече не се поддържа – така щяха да кажат те.

       Пресаташето на Главна прокуратура щеше да признае пред репортерите, че прокурорът погрешно е изменил обвинението си и щеше да обещае дисциплинарни мерки срещу мен. Последното щеше да се раздуха в медиите. Щяха да завалят шумни предположения, че съм взел подкуп, за да отърва подсъдимите. Всички останали представители на Темида щяха да излязат сухи и безгрешни. Ако се опитах да се защитя с твърдението, че са ме натискали отгоре, нямаше как да го докажа. Щяха да изкарат първия ми разговор с Фолтлис. Щеше да изглежда, че съм се отклонил от тактиката на държавното обвинение, внасяйки различен обвинителен акт от правилния и искан от Фолтлис. После съм изменил обвинението в отчаян опит да прикрия както некомпетентността си, така и неизпълнението на задължителните указания. Гарантирано уволнение.

       Опитвах се да не мисля за делото до деня на заседанието, но ми беше трудно. Седмица преди датата бях нападнат от три маскирани момчета, които ми нанесоха няколко вяли удара в лицето. Съвсем неправилни и непохватни удари от боксова гледна точка, в което нямаше нищо странно. Господарите им не искаха нито да ме пребиват, нито да ме убиват. Все още. Просто учтиво напомняха, че имам да свърша една работа и тактично подсказваха какво можех да очаквам, ако не я свърша.

       Заседанията пред Криминалния съд не бяха много. Бързо достигнахме етапа на съдебното следствие, където по дирижирания сценарий аз трябваше да направя решаващото изменение. От момента, в който съдът допусна и прие измененото обвинение, всички юристи в залата вече знаеха какъв ще бъде крайният изход. Съдейки по израженията на двамата подсъдими, и те го знаеха. След няколко месеца оправдаването им беше потвърдено от Апелативния съд. След още няколко Върховният не намери предпоставки за ревизиране на оправдателната присъда и нейна отмяна. Бяха ли виновни Круук и Доджър или не – това вече нямаше значение. Важното бе, че бяха оправдани от цели три инстанции. По-бял и беличък от съдебно оправдания няма.

       Главният прокурор Фолтлис отдели време за още едно посещение на Порт-о-Краймс и последен разговор с мен. Вече не смяташе, че кабинетът ми не е „достатъчно надеждно място за подобен род беседи“. Говорихме там точно преди да го опразня завинаги. Фолтлис пушеше неизменната си цигара:

       - Както ти е известно, Странски, няма друг виновник за опропастеното дело срещу Круук и Доджър освен теб самия. Колегите ти от горните прокуратури не успяха да поправят това, което единствен ти съсипа и подсъдимите дължат оправдаването си само на теб. Знаеш какво следва оттук насетне... 

       - Знам. Дисциплинарна процедура и проверка на цялостната ми работа за последните пет години.

       - Точно така. И знаеш как ще завърши. 

       - С предложение за уволнение. 

       - Точно така. С предложение за увлонение. Значи се досещаш, че има и един по-приемлив начин за теб. 

       - Мисля, че се досещам. Да напусна сам. Нали, господин Фолтлис?

       - Да напуснеш сам, точно така. В противен случай не ми оставяш друг избор, освен да те предам на Мастерсън. Известно ти е какво става, когато той встъпи в проверка на магистрат. 

       - Уволнението не ми мърда.

       - Отново си прав, уволнението не ти мърда. Е, Странски? 

       - Струва ми се, че трябва да подам оставка.   

       - И на мен така ми се струва, прокурор Странски. Ще я подадеш ли сам или да се разделяме по лошия начин? За мен е все едно, просто предлагам. 

       - Ще я подам, господин Фолтлис. Още утре ще я подам. 

       - Хубаво. Радвам се, че мислиш като реалист и не ни отваряш излишна работа. Тя нямаше да свърши добре за теб. Подай я чрез мен, аз ще наредя на деловодството да я придвижат до Съвета. За другото ще имат грижата от „Човешки ресурси“.

       - Да. Ще я депозирам пред Вас. Мисля, че нямаме какво друго да си казваме, господин Фолтлис. Аз съм вече никой в магистратските среди. 

       - Ти винаги си бил никой, Странски. Имай предвид, че Брайбс бе по-разгневен от глупавото ти изменение, отколкото аз. Той настояваше да те хвърлим направо в лапите на Мастерсън, но аз реших да ти дам шанс сам да си подадеш оставката. Е, ти самичък си избра съдбата. Но ако не бях аз да те покрия... - той не довърши изречението, а с рязък жест загаси цигарата си. После стана да си тръгва.

       В тази държава Темида не беше с превързани очи, тя бе ослепена насила. А аз вече нямах задължение да ѝ служа, макар и не по собствено желание. Пешката изигра своя ход в партията шах.

       Пешката слиза от дъската.

----------------

       Извлечение от Наказателен кодекс (Обнародван в Държавен вестник, бр. 26 от 1968г., в сила от 01.05.1968г., с много изменения и допълнения):

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

„Обяснение на някои думи“

       чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

       1. Фолтлис (Faultless) – безпогрешен

       2. Брайбс (Bribes) - рушвети

       3. Мастерсън (Masterson) – син на господаря

       4. Виктимчайлд (Victimchild) - детето-жертва

       5. Круук (Crook) - мошеник

       6. Доджър (Dodger) – далавераджия

       7. Лайър (Liar) - лъжец

       8. Грийди (Greedy) - алчен

       9. Порт-о-Краймс (Port-of-Crimes) – пристанище на престъпления

========== 

       ДРУГИ БЕЛЕЖКИ: 

       ¹- дисциплинарка - на професионален жаргон процедура по налагане на дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебно задължение; 

       ²- СРС - т.е. специални разузнавателни средства. Включват и технически средства като съоръжения за звукозапис, подслушване, видеонаблюдение и други. Могат да се използват само след изрично писмено разрешение на председателя на съответния съд.