Казваше се Пешо. След дните, прекарани заедно, Кити не спираше да мисли за него. Не се поинтересува дори Петър или Петко - важното е, че лудешката и страст вече си имаше име... Не бяха минали няколко дни, а тя изгаряше да го види отново, да я потопи пак в онова, типично негово едновременно брутално и сладострастно блаженство... Не можеше да работи - само мисълта за времето, прекарано с него, я влудяваше, затова реши да си даде почивка следобеда, с него... Обади му се, а той, навярно току-що ставащ от сън, се зарадва и я покани у тях - тъкмо приготвял кафе, ще сложи и за нея и ще я чака...
Нищо и никой не можеше да я спре. Пристигна при него за минути, а той и отвори вратата изненадан, радостен и все още сънен. Покани я в малката кухничка, където, току-що сипани, димяха две кафета. Кити отдавна се беше разсънила, а и сърцето и отново биеше в онзи свой така добре познат лудешки ритъм, предчувствайки и предвкусвайки предстоящата наслада с това момче... Въпреки това търпеливо отпиваше от к ...