2 min reading
Когато те открих, знаех, че е време да започна с дългото немедикаментозно лечение на душата си. Беше започнала да прекалява с воплите си, а склонността и към депресивни състояния ме поваляше за дни в леглото, където отдадена на съжаление да бозая поредната доза смешни романи.
Когато те видях за първи път, усетих слабост в колената. Като знак и потвърждение, че остереопорозата ме е подгонила на млади години или ставните ми връзки са изчерпали запаса си от хрущялна тъкан. Слабостта в краката обаче, беше изместена с онова странно бодване в стомаха, което кара цялото ти тяло да изтръпва. Погледнах пак, за да преценя къде ме омаломощава повече и локализирах стомаха.
- Аха, казах си, това е то! Любовта ми чука на вратата.
Импресията, която ме връхлиташе напоително и ощастливително, се менеше с настроение на дълбоко съмнение и огорчение в миговете, когато за теб моето съществуване се свеждаше до дневната досада. Изяждах в ума си всеки спомен, полепнал от емоция. Припомнях така желаните картин ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up