Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
Feb 26, 2007, 10:17 PM

Обяснение за закъснение 

  Prose
3038 0 10
1 мин reading
           Уважаема Г-жо Директор,

     във връзка с Вашето настояване да обясня моето закъснение, съм длъжен да споделя с вас следното:

     В ранното утро на 17 октомври 2001 година душичката ми бавно и с мъка изплува някъде от дълбините на подсъзнанието и на тънка струйка започна да изпълва главата ми.  Бавно започнах да проумявам разположението на отделните чаркове и системи от организма си, установявайки, че освен ежедневното схващане от неудобния стар матрак, някакво нещо ми се губеше някъде... 
     Бавно отворих едното си око (пояснявам, лявото) и погледнах електрическия часовник. Неговите, нажежени до червено, правоъгълни цифри, неумолимо сочеха 7:15.
     "Пак закъснявам!" - помислих си аз и установих, че даже вече мога и да мисля.
     "Май ще трябва да се надигам..." - това беше втората ми мисъл. Бавно започнах да я привеждам в действие, когато...
     - Само да си посмял!...
     Това би трябвало да е жена ми...
     - Ама Катенце... Слънчице! Ненагледна моя светлина в живота... Закъснявам! Пак ще слушам сопрано в службата...
     - Така ли? - уж сърдито  каза тя и нежно завъртя ханша си. - Не стига, че това тука ти е съизмеримо със заплатата ти, не стига, че от допълнително бачкане се сещаш за мене колкото от аванс на заплата, ами и ще ми бягаш! Хайде... Върви!
     И тя направи още едно въртеливо движение...
     В този миг успях да проумея какво точно ми се губеше, какво се беше случило с него и къде се намираше. Беше ми много приятно...
     "Е много добре се подредих - помислих си аз. - Недоволна шефка, или незадоволена жена... Дат ис дъ куешчън! Ужас!" По-добре да бях изял жива змия!
     Тогава призовах на помощ бедния си житейски опит, който ми подсказа, че има положения, от които човек не може да излезе, без да влезе в други положения. Но където и да ходи мъжът през деня, всеки ден все в къщи се връща.
     И закъснях...

© Пенко Пенков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дааа...май наистина по-добре змията!
  • Яворчо, върха си!
  • Много весело написано.
  • Интересно... ново... необичайно. 5
  • Днес пак го прочетох,много усмивки ми носи текста ти (и коментара де),
    но ме накара да се замисля, ако някой от моите хора ми поднесе такова извинение как ли ще реагирам ...

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Яворе!
    Поздравявам те!
  • Етчи, и аз реших да пусна нещо А ла Етчи...
    Благодаря на всички за усмивките. Те ме интересуват най-много. Не искам да ме оценявате.
  • Много ме развесели!
  • Усмихна ме. Много интересно.
    Не е шега работа, шефка да ти е на главата.
    А у дома пък жената ...

    Поздрав и усмивка.
  • Браво, Яворе! От работа вкъщи, от вкъщи наработа - от злиня на злиня, като трябва да избираш, май е по-добре да избереш тая каде готви и пере ! Поздрав и 6!
Random works
: ??:??