Oct 14, 2010, 2:49 PM

Очакване 

  Prose
516 0 0
1 min reading
Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание.
"Липсваше ми" това беше горчивата истина, която не исках да призная пред себе си.
"Липсваше ми" безкрайно много.
Поглеждах телефона, който зловещо мълчи и продължавах да плача.
Плачех за теб, плачех, защото те обичам, защото исках да си до мен, но тебе те нямаше.
Мечтаех да дойдеш пак, мечтаех за тази нощ, но не знаех къде си.
Исках да ти кажа много неща, които държах дълго време в себе си.
Исках да ти кажа защо реших да сложа край на всичко. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??