Sep 21, 2007, 8:48 PM
Очакване
2 мин reading
Мая пак стоеше там, на спирката, втренчена в ъгъла на улицата. Тя беше шестнадесетгодишна и като всички момичета на тази възраст имаше своите любовни трепети. Тролеите минаваха един след друг, а тя не се качваше. Чакаше да се появи Павел - най-красивото момче, в което така безумно се бе влюбила. Той беше две години по-голям от нея и двамата учеха в едно училище. Често се виждаха по коридорите, но Мая свеждаше свенливо поглед, защото знаеше, че каквото и да направи, той няма да отвърне на нейните чувства.
Мая искаше Павел да дойде на спирката, за да пътуват заедно, защото когато беше с него, тя не пътуваше за вкъщи, а за един прекрасен райски свят, където царуваше нейната любов към това момче. Представяше си, че там, в тролея, са само тя и той, сам-самички, изпълнени с нежност един към друг. Когато Павел седеше до нея, тя забравяше всички други пътници, чувстваше топлината на тялото му, усещаше дъха му.
През времето, в което пътуваха заедно, Павел и Мая почти не си говореха, но в мечтите на момичето, в нейния нереален свят, думите им се лееха като песен.
Павел не знаеше, че Мая е влюбена в него, но може би, ако се беше вгледал в нейните очи, те щяха да я издадат: две топли кафяви очи, които излъчваха толкова много любов, любов само за него.
Всеки път Мая чакаше. Рядкост бяха моментите, когато Павел идваше. Но тя чакаше. Понякога така се задълбочаваше, че сякаш го виждаше- той идва иззад ъгъла. Мая виждаше снажния му силует да се приближава към нея. Унесена в този блян, тя се усмихваше и нейното мъничко сърце започваше да бие в луд ритъм.
И този път Павел не дойде. Мая прецени, че не може да чака повече и се качи на тролея. Днес нямаше да пътува за своя рай, а за вкъщи. Оглеждаше всички пътници, всушваше се в разговорите им... Нямаше го нейният любим, нямаше на кого да дарява обичта си.
Тогава разбра колко необходима е любовта - смисъл на живота, който я крепеше да продължава напред. Нямаше значение името на момчето- дали Павел, или някой друг, магията, че е влюбено момиче, я караше да се чувства щастлива и пълноценна.
И така, ден след ден Мая чакаше. Как искаше да стане обратното. Павел да я чака. Той да изтръпва, когато я види, да се надява на чудо тя да се появи там, иззад ъгъла.
През времето, в което пътуваха заедно, Павел и Мая почти не си говореха, но в мечтите на момичето, в нейния нереален свят, думите им се лееха като песен.
Павел не знаеше, че Мая е влюбена в него, но може би, ако се беше вгледал в нейните очи, те щяха да я издадат: две топли кафяви очи, които излъчваха толкова много любов, любов само за него.
Всеки път Мая чакаше. Рядкост бяха моментите, когато Павел идваше. Но тя чакаше. Понякога така се задълбочаваше, че сякаш го виждаше- той идва иззад ъгъла. Мая виждаше снажния му силует да се приближава към нея. Унесена в този блян, тя се усмихваше и нейното мъничко сърце започваше да бие в луд ритъм.
И този път Павел не дойде. Мая прецени, че не може да чака повече и се качи на тролея. Днес нямаше да пътува за своя рай, а за вкъщи. Оглеждаше всички пътници, всушваше се в разговорите им... Нямаше го нейният любим, нямаше на кого да дарява обичта си.
Тогава разбра колко необходима е любовта - смисъл на живота, който я крепеше да продължава напред. Нямаше значение името на момчето- дали Павел, или някой друг, магията, че е влюбено момиче, я караше да се чувства щастлива и пълноценна.
И така, ден след ден Мая чакаше. Как искаше да стане обратното. Павел да я чака. Той да изтръпва, когато я види, да се надява на чудо тя да се появи там, иззад ъгъла.
© Радостина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Обещавам скоро ще те изненадам с нещо ново!
-
Прочетох всичко от теб, ще те помоля да напишеш нещо ново, искам да прочета още твои неща.Благодаря за удоволствието.
-
Разказът трябваше да има продължение, в което момичето разкрива чувствата си, но нещата се развиха по много тъжен и грозен начин и затова го оставих така-красив като мечтите на героинята!Благодаря ти!
-
Ако не му подскаже какво чувства, ще остане сама с мечтите си...!
Нищо няма да загуби от това, а само би могла да спечели!
Поздравчета!
А ти... пиши!
-
Много благодаря,Светльо!
-
Много е красиво..
-
Искрено ти благодаря, Кали !!!
-
Поздравления! Разказът е прекрасен! Продължавай в същия дух!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
