- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше... сладка болка... а той пушеше ли, пушеше...
- Много пушиш! - измърка тя до него. - Цигарите май са по-сладки от мен. Усмивката й го изгаряше... Беше същата като преди 25 години... тогава тя беше още дете, а той я направи жена... още помнеше очите... топли, меки, нежни... очи на кошута... - Вече не говориш с мен така, както преди - лицето й помръкна, но очите й си останаха все така топли.
- Ще се женя - издиша думите заедно с цигарения дим.
- Наистина ли? - лицето й се оживи. - Шегуваш се с мен, нали, както винаги правиш...
- Не, сериозно е - цигарата вече пареше между пръстите му. - И как така се реши? - тя рязко се изправи и къдриците й се разпиляха.
- Ами, така... - този път той се усми ...