Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше запалил и се приближаваше към него .
Бавачката беше излязла за малко навън да подиша чист въздух, за да не заспи.
Работеше на три места и все с деца, и във всяко от тях търсеше погледа и усмивката на нейното блъснато от пиян шофьор детенце... А вътре гореше огън, запален внезапно от нещо забравено... Забравена ютия или...?
„Аз виждам”... Но защо леличката и бавачката не виждаха нищо? Огън, запален от нещо забравено... Огън като спомен... Може би и забравените спомени можеха да предизвикат пожар... Но дали спомените ù бяха повече от мечтите? И в спомените и в мечтите си виждаше само едно - Очите...
Тя скочи от леглото и сграбчи една химикалка, захвърлена на шкафчето и написа на обратната страна ...