Произведоха одеялото в малко предприятие в китно планинско градче. То бе пухкаво и меко, цветовете му грееха. Бе толкова гордо със себе си и така се надуваше, че едва не падна от рафта на фирмения магазин, където го поставиха. Скоро го купиха младо семейство с малко дете, дошли на почивка в градчето.
Одеялото завиваше тримата през студените зимни вечери, под него те се прегръщаха, целуваха, гушкаха... Одеялото се чувстваше пропито и опиянено от положителната енергия, която това семейство излъчваше. Толкова детски приказки и песнички, гатанки и стихчета научи то, толкова детски смях и сълзи попи.
Когато бабата на детето се разболя, я завиваха с него. Жената усещаше, че си отива от този свят. Връщаше лентата назад, премисляше отново събития от живота си. Съжаляваше за допуснати грешки и пропуснати възможности, търсеше прошка от хора, към които не се бе отнесла справедливо. Шепнеше на глас през дългите безсънни нощи, проронваше по някоя сълза... Одеялото научи факти от живота ù, които не ...