Кремена се появи за кратко в живота ми. Кратко, но паметно и свързано с една не дотам приятна история, замислена от третата жена на дядо ми, в подкрепа и със самия роден дядо.

Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавица, с няколко години по-голяма от баща ми, а аз бях с няколко години по-малка от нейните три деца. Хубавицата беше овдовяла, а в онова време, пък и сега, може ли да се справи сама жена с три женски? То не са блузки и поли, ами обувки, ами учебници, после сутиени, гащи и други женски пособия, доказващи красотата на женското тяло? Не може! Така дядо ми се сдобил хем с жена-хубавица, хем без всякакви усилия добавил към двамата си сина и три женски украшения.

  Хубавицата въртеше къщата на дядо и присламчването към новото  му семейство за мен беше станало традиционно и подразбиращо се от само себе си.

  Да, обаче въпросната Кремена, братовчедката на хубавицата на дядо, беше мома. По-точно – безпрекословно в категорията на старите моми. Безнадеждно или с едва-едва мъждукаща надежда за окончателност. Именно тая крехка надежда, зародила се в двете роднини, направи възможна и историята.  Кремена живееше в някакво село около град Трън. Кой знае колко ергени са се мотаели там, не ще да са били много, но така или иначе, за Кремена не се беше намерил никакъв мъж. Нито грозен, нито недъгав, нито какъвто и да екземпляр, връзващ някакво макар и крехко достойнство в гащите си.                                 

  Кремена беше с едно око. Към този недостатък се прибавяше и един по-къс крак. Иначе имаше коса. Дори беше чуплива. А окото ù също не беше лошо – едно такова синкаво-зелено или може би кафяво… Косата ù се спускаше над челото така, че то почти не се виждаше и се чудех как се оправя през това перде от косми. Понякога ми се искаше да ги  открехна и да видя накъде и как гледа.

  Както вече казах, никой в Трънските села и махали не бяха хвърляли ни най-малък мерак на Кремена, така че тя окончателно и безвъзвратно беше преминала в споменатата позорна графа на старите моми.

Но хубавата жена на дядо може ли да остави родата си в такъв позорен и излагащ  момент? Категорично не може! И тогава хубавицата измислила великолепен план, свързан с мен и моето семейство, в частност – баща ми. Той, за разлика от Кремена беше хубавец – с черни къдрави коси, вит мустак над красива устна и прилично телосложение. Имаше един порок, който го правеше не само нежелан, ами крайно нежелан сред женските среди – пиеше като смок или ако сме по-точни – пиеше дозата и на всички умрели преждевременно от родата, че и на споминалите се съседи. Майка ми, също хубавица, го търпеше, защото нали казах, че беше хубавец, пък и бил и първа любов. А тя, като е известно, ръжда не хващала. Много по-късно се чудех как тая любов е издеянила при пиянските изстъпления на баща ми хубавеца, ама можеш ли да разгадаеш женското сърце? Не можеш и туй то! Траяла си майка, стискала зъби и все очаквала, че хубавецът ще влезе в релси, ще се кротне в семейното огнище и в кръчма ще влиза от празник на празник. Както се вижда, в къщата много хубавци се насъбрали и както е известно, много хубаво не е на хубаво, та и в нашия случай.

  Обаче другият хубав член в къщата, третата жена на дядо ми, не мислела така. Все едно, Кремена нямало кой да я вземе. Дори някой да се прежали, няма как да се възбуди от нея, та и дете да ù направи. Така възникнала пре-странната идея да уреди Кремена с баща ми, в комплект с моята скромна и тогава много хилава особа. Баща ми, като се напие, мислела си тя, едва ли ще е чак толкоз придирчив да види, че Кремена е увесила коса до устата и влачи единия крак. Може да забрави, че с едното око не вижда, така разсъждавала хубавицата на дядо ми и продължавала да чертае планове, резервни такива и всякакви стратегии, уреждащи родата с мъж и отгледано дете, макар слабо и злоядо.

  Кремена взела да зачестява с гостуванията си, види се нещо трептяло в изтормозената ù самотна душа. Хубавицата на дядо пък взела да кани баща ми на по ракия. Ей така, докато тя готвела вечеря, той да си пийва и да прави компания на гостенката, че да не скучаела. Аз също бях мобилизирана и посрещана най-радушно с отворени обятия и бонбони в шарени хартийки, които въобще не ме интересуваха. Виж, ако беше шоколад, иди-дойди, но види се, че офанзивата не е предвидила средства за задоволяване на по-скъпи желания и по отношение на мене е гледала да мине тънко. Тате сядаше на масата и отпиваше кротко, нещо нехарактерно за него, и мълчеше. Кремена пък ме сграбчваше в обятията си и почваше да ме мачкоти така, като че искаше да изцеди всичките ми жизнени сили. От любов! Па като почнеше да ме нарича с разни думи, то не бях слънчице, то не бях месечинка, злато, дъхаво цвете, съкровище и всичко най-прекрасно, за което се сетите. Само като ми кажеше „Я ела при леля Кремчето!” и аз изпадах в потрес. Не, че бях страхлива. Но тогава бях малка и си мислех, че слепотата е заразна. Затова се стремях да не дишам много, когато ме мачкотеше, да не прихвана болестта на едното око. Едва дишам, затварям си очите  и гледам да не се докосвам до късия крак, отново по същата причина, да не прихвана и това. Прегръщаше ме Кременка, а аз примирах от ужас, че може да ми прехвърли недъзите си!

Минаха така две-три гостувания, баща ми пиеше по една ракия за хатър на хубавицата-мащеха и се прибирахме. Питаше майка ми какво толкова са пламнали в любов към него, защото, както се знае, синовете-пияници, не ги долюбват нито свои, нито чужди. Само жената, за която съответният пияница се е оказал първа любов и на всичкото отгоре пияницата се оказвал с красива коса и лице.

   Към тази офанзива се прибави и друга – още по-странна. Но какво ли няма да измисли една заинтересована роднина, чиято нефелна братовчедка е обречена да кукува в самота? Така хубавицата насочила част от стратегическите си планове към майка ми.

  Един ден, точно когато майка ми спяла след нощна смяна, дошъл бояджия. Да поднови стените в стаята на дядо. В едната стая майка спи, в другата той крачи със стълбата и мята четката. По едно време влязъл при майка, уж да пита нещо и дръпнал завивката ù. Че като скочила оная ми ти жена, че като го емнала, ей сега, съскала тя, ще кажа на мъжа ми, че ме задяваш, той ще се напие и ще ти отреже главата като на пиле, какъвто е ревнив! Бояджията хвърлил четката и офейкал. После дядо сам си довършил стените. Естествено, тази дребна подробност не можела да разстрои плановите за задомяване на Кремена и хубавицата извадила резервен вариант.

Тогава имахме радио, руска марка – голямо, с грамофон и много копчета, които не ползвахме. Да, ама хубавицата решила да ни направи добро и да доведе техник, който да настрои и късите вълни така, та да слушаме, сякаш някой се интересуваше от въпросните къси вълни едно, две и три, че и ултра къси вълни. Ще ви проработи всичко, казваше тя, намерила съм техник за чудо и приказ.

  Така се появи и той. Гледал мен, гледал майка, която не била на работа, не спяла след нощна смяна и била общо взето в добро разположение на духа и казал: „Булка, да ти кажа, че ме наеха специално да оправям радиото. То му няма нищо. Но трябва да завържа флирт с теб, да ни хванат и да ти вземат детето за някоя си братовчедка на свекърва ти. Като гледам това хубаво детенце, като гледам и ти каква си, сърце не ми дава да го направя. Пази се, булка, пази се да не ти вземат детенцето!

  Тръгнал си след минути. Когато в стаята влязла хубавицата на дядо, уж за да чуе как радиото пори по станциите на трите къси и ултракъсите вълни, от техника нямало и помен. Майка ми само казала: „Човекът ми разказа защо е тук!” Хубавицата подвила опашка и си тръгнала. Повече провокатори към женската чест на майка ми не се появили. Кремена пак идваше, но вече никой не канеше баща ми на ракия. Аз пък спокойно можех да отблъсквам атаките от прегръдки. Колкото и да бях малка, бях усетила, че около цялата тая история има нещо гнило.

  Така Кремена си остана стара мома, в което няма нищо срамно. Както и в недостатъците ù, ама на – така беше!

Латинка Минкова