Огледалце, огледалце
„Огледалце, огледалце на стената, кажи коя е най-красива на Земята!“ Нали така се пишеше в една известна приказка?
Толкова красива жена! Дали с макияж, или без, дали с копринена рокля, или с памучна пижама, тя беше красива. Беше взела най-божественото от природата. Черната ù дълга и гъста коса беше сплетена прецизно на плитка, зелените ù очи - подчертани с черен опушен грим и съвсем леко безцветно червило подчертаваше плътните ù устни. Вечерната ù рокля, черна, падаше небрежно надолу, подчертавайки формите ù. Изправи гърба, стъпи здраво на високите си токчета. Коя беше тя?
Когато вдигна поглед и се погледна в огромното огледало, закачено в мраморната баня, изпита едновременно ужас и удовлетворение от случващото се с нея. Променила се беше толкова много, откакто го срещна. Направи толкова жертви в името на каузата той да я обича и да я оцени като негова равна и жена, която би му дала целия свят на златен поднос. Докъде беше стигнала в грозната амбиция този мъж да я ...