Огледално отражение
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отговори. Усмихна ми се, с чупливата усмивка на огледално отражение.
© Златина Иванова All rights reserved.