Mar 26, 2015, 9:45 AM

Огледалото 13 

  Prose » Novels
665 1 11
2 мин reading
Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ползваме на готово. Те могат да ни бъдат отправна точка в търсенето и опознаването на себе си, но важните решения винаги трябва да вземаме сами.
С последните удари на сърцето си Нейтън разбра истината. Потъвайки в черната паст на смъртта единственото, което му оставаше бе да поиска прошка.
- Прости ми, Даяна... – изтуптя финалният акорд на разбитото му сърце – може би в някой друг живот ще успея да ти се реванширам.
Животът напусна тялото му и се понесе през черното пространство на забвението...
Изведнъж мракът избухна в ярка светлина. Нейтън инстинктивно пое дълбоко дъх и стисна очи.
- Дали наистина има задгробен живот? Ето, това сигурно е тунелът от светлина, за който съм чел. – помисли т ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Random works
: ??:??