Огледалото

Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.

Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме гледа безумно и безочливо, с този циничен поглед пронизва плътта на Самообладанието ми и аз падам ранен, скланям леко поглед и поглеждам предпазливо със страхопочитание отсрещния образ. Издигам го едва ли не в култ. С всяка среща с „него" аз го изучавам малко по малко. Гледам безизразното му лице, сякаш изсечено от студен камък и малко по малко откривам прикритата топлина на това изстрадало лице. Откривам, като изследовател ценна находка, все повече положителни черти, щрихирани върху това лице. На пръв поглед, то е цинично, развратно, иронично, но с по мащабно изучаване, разбирам че това лице е човешко, детско и откривам затулени в мрака на отчаянието, все повече добродетели.

Всеки има право на шанс. Аз получих своя шанс и проникнах дълбоко зад пределите на фалшивата маска и подвеждащото изражение. И открих човешкото и милото в това лице. Човешкото, което търси разбиране, което е обречено на гибел, без съчувствие и споделени чувства. Едно лице, прикрито зад фалшивата маска, поради самотността си, поради отчаянието си, поради мъките, безбройните мъки в безпощадния живот. Разбирам постепенно алиенацията от същността си. Разбирам защо бяга, защо ревностно бди над реалната си нагласа и поведение, като над безценен саркофаг, в който са скрити хиляди фрагменти на една изстрадала личност. Фрагментите са разпиляни като части от гигантски пъзел, които никога не се свързват и не образуват нищо логично, водят единствено и само към заплетени улички. Водят към един лабиринт от илюзии и реални образи, в които не доминира Минотавърът - древното чудовище смесица от бик и човек, а доминира едно лице - смесица от фалшивото и реалното.

И така срещам лицето всекидневно. Понякога изпитвам болезнена и притискаща нужда да го видя, да го съзерцая и да поконтактувам с него, само с поглед. Искам да разуча и разсекретя всички налични тайни, искам да скъсам и смачкам фалшивата маска и пред кръгозора ми да се открие истинската същност на това лице. Но то крие всичко толкова умело и умишлено. В очите му чета страх, страха от свалянето на маската, от скъсването с фалшивото и неистинското и преминаването към реалното. Страх от неразбиране и несъпричастност. И стигам до една точка. Но отвъд тази точка е сумракът на фалшивото, сумракът непрогледен, непозволяващ на светлия ми поглед да проникне отвъд. Тази крайна граница е непреодолима пречка. Страхът се проявява във всички форми. И въпреки че се опитвам безрезултатно, аз продължавам и продължавам да диря истинската същност на това лице...