Подарих й го за рождения ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по всевъзможни конкурси за красота, които тя печелеше с лекота - мама предвидливо я бе записала на уроци по пиано, английски и балет още на пет. Така успяваше да впечатли още повече и без това умиленото от зашеметяващата й външност жури.
Аз бях нейно бледо копие и съзнавах това от как се помня - моите очи бяха обикновени, прозрачносини, докато нейните бяха с особен наситен, лазурносин оттенък, който ги правеше дълбоки и блестящи. Косата ми бе кестеняво-руса и права и всеки опит за трайна прическа обикновено претърпяваше пълен провал, докато нейната изглеждаше като поръсена със златен прашец и въпреки гъвкавостта си беше винаги като току-що нагласена в най-актуалната за момента прическа.
Приемах ...