Притиснала бебето плътно до гърдите си, тя гази в дълбокия трийсет сантиметра сняг. Вятърът развява русите й коси, ситни снежинки дращят зачервените й бузи. Студът продължава да хапе, но не толкова жестоко, колкото сутринта. А и тя се е сгорещила от продължителното ходене. Краката й вече се схващат, но тя знае, че не може да си позволи почивка. Вълците са близо, и са гладни, много гладни.
На дневна светлина едва ли биха й се нахвърлили, но когато падне нощта… Тя се извръща и се оглежда. На стотина метра са – пет гладни мършави вълка с блещукащи злобно жълтеникави очи. Бавно крачат в снега, наострили уши, свели глави към следите. Не че не я виждат,просто са свикнали да разчитат повече на слуха и обонянието си. От време на време някой изръмжава страховито, оголвайки жълтеникави зъби.
Жената присяда за момент, изважда револвера си и избутва настрани барабана му. Вътре има четири патрона. Дори и да стреля точно, пак няма да може да повали всички зверове. А тя няма голям опит в стрелбата, з ...