,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - пета част
Надвечер влязохме в барчето с Младен в прекрасно настроение. Беше пълно и Валя едва смогваше на бара. Огледах се за Нора, но не я видях.
- Вале, к’во става? Къде ти е помощничката?
- Не знам, трябваше да е тук още в пет – получи нова поръчка – Виж к’во става, направо ще лудна. Хем ù казах да не закъснява.
- Ами звънни ù де. Може да е заспала или нещо да е станало.
- Е, колко пъти. Сто пъти и звънях от одеве. Изключила си е телефона и ни приема, ни предава.
Започнах да усещам стягане по цялото тяло. От дете имах много развито шесто чувство и повечето пъти предусещах, че нещо ще се случи. Така, когато на четиринадесет години с баща ми бяхме на море, аз му казах, че нещо се е случило с майка ми. Той не ми повярва, но когато се прибрахме в Пловдив, разбрахме, че баба ми е починала. Поне майка ми беше добре. Сега се чувствах по подобен начин. Предчувствах, че се е случило нещо. Нещо неприятно, но какво? Седнах на щъркела до мен и се опитах да п ...