Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането тогава. Абсолютна празнота. Движих се по улиците като програмиран, без да забелязвам нищо. Просто вървях и всичко около мен ми се струваше някак нереално. И хората, и дърветата, и кучето, което пресече пътя ми тичешком. Дори клаксона на колата, която ми даваше път да мина от другата страна, ми се стори нереален. Като, че ли изплуваше някъде от дълбините.
Очакваха ме много трудни дни, седмици, месеци…Знаех колко много ще страдам сега, а представа си нямах дали някога ще свърши. Аз съм изключително емоционален човек и приемам нещата много навътре . Дори, когато на друг се случи нещо неприятно, аз страдам наравно с него, а какво остава сега?! Ако през живота си съм имал моменти в които съм се ...