Jul 27, 2008, 10:21 AM

Ограничи живота си в твоето гьолче 

  Prose » Narratives
956 0 9
3 мин reading

Повлияно от народните мъдрости  "Всяка жаба да си знае гьола" , "Пази, боже, сляпо да прогледне" и Безпардонността на трудно мислещи, самовлюбени, всезнайковци, изпречващи се на пътя, на когото не могат да прескочат, но надарени с невероятна глухота и неумение да чуят!


Облякла новото си Версаче, метнала през рамо Бенетон, подрънквайки на ръцете си звънливата гривна от Кавали, Нина потракваше с токчетата на Гучи, заобикаляйки с погнуса фекалиите по калдаръмената селска уличка, останали от тазсутрешния, тръгнал на паша добитък. Майка й, подпирайки болезнено изтръпналия си гръб, с напуканите до кръв ръце, надничаше иззад дантеленото перденце и щастливо се усмихваше, гледайки красивото момиче, отдалечаващо се бавно към спирката.
Всички познаваха Нина, голямата дъщеря на Иван и Ани. Всички обичаха Ани и до най-мънчките в селцето я наричаха МАМО АНИ, защото е медицинската сестра в детската ясла, защото е с най-милата усмивка с трапчинки на бузите и винаги знае как да успокои разплаканите детски очички на изплашения бебок, откъснат от прегръдките на тръгналата не навреме да работи, млада майка. Така отгледа и двете си деца. През деня на работа, а след това до късните летни вечери прегърбена с мотиката в градините над селото или в ранна утрин 4-5 ч с магаренцето да набере поредните тютюневи листа, да ги наниже и предаде. Така с тези напукани от работа ръце и усмихнати трапчинки се грижеше за пропилия и се съпруг, бивш председател на МПС в ТКЗС-то им и двамата студенти. По-малкият беше прекрасно дете, щом се завърнеше от София, в почивните дни, я грабваше в прегръдките си и не се отделяше от нея, докато не научи всичко за отминалото време, в което са били разделени. След това грабваше мотиката и тръгваше с нея да и помогне в кърската работа. Защото без плодовете на тежкия й труд не можеше да завърши образованието си. Благодарение на трите зеленчукови градини и тютюневата нива, кравата, даваща им 12 литра мляко, имаха всичко от първа необходимост. Синът на Ани не само помагаше във всичко, но и беше весело, винаги приятелски настроено купонджийче и въпреки това намираше време да работи нощна смяна в един магазин за хранителни стоки, за да разполага свободно и с джобни пари, а не да протяга ръка към портмонето на майка си.
Виж, Нина беше замесена от тестото на баща си. Самовлюбено вдигнала високо глава, минаваше през селото и не поглеждаше доскорошните си дружки в игрите. Дори ги заобикаляше, защото се гнусеше. Благодарение на майчината си всеотдайност и помощта на брат си, завърши юридическия в Благоевград и започна работа като адвокат в Гоце Делчев. Високомерието й далеч не беше с покритие. Едно е да наизустяваш и възпроизвеждаш наученото на изпит, друго е практиката и живите хора.
А живите хора те преценяват и за да те търсят, имат необходимост от усмивката ти и ласкава дума. Знанията, натрупани в главата ти, не винаги отварят сърцата им и им помагат да ти се доверят. Нина не можеше да проумее защо далеч по-посредствени колежки от института имаха много повече клиенти от нея. Не проумяваше защо пейките пред вратата на нейната кантора бяха все празни, а пред съседната имаше и правостоящи, търпеливо чакащи реда си.
Сега, кокетно придържайки скъпата маркова чанта под ръка и усещайки успокоителното шумолене на майчините си петдесетлевови банкноти, позеленяваше от яд, че й се наложи да продаде колата и отново да се ползва от услугите на междуградския транспорт. При последната словесна схватка, нейна колежка я нарече малко тесногръдо и бездарно човече и й каза да ограничи жалкия си животец в мътното собствено гьолче. Това го каза на НЕЯ, с отличната диплома от юридическия, с блестящото представяне на конкурса за място в колегията за... Нина никога няма да разбере, че всичко това е напълно недостатъчно, ако не грейнат звездите на доброта в очите й и ако не престане да гледа на останалата част на света с присъщото си високомерие, професионализмът и далеч няма да бъде достатъчен, за да има правостоящи клиенти и пред вратата на нейната кантора, търеливо изчакващи реда си.

© Татяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Момичета, простащината и глупостта почивен ден нямат. Благодаря ви за прочита и коментарите! Прекрасни сте.
  • Харесах! Комплименти на разказвачката!

  • Е как, нали живеем във "VIP" страна.
  • Боже...колко простотия и фалш има около нас...
    новоизлюпени...Кавали...Гучи...и тем подобни...просташка снобска аристокрация...
    знаят те как се носи Кавали...
    с обич , Татанче.
  • Jаnnа,много се радвам, че посещаваш разказите ми. Съвременника ни е такъв, започнало се е от "Пази боже, сляпо да прогледне"... Има какво да се каже за него. Темата е неизчерпаема. Благодаря ти!
  • Много, много ми хареса.Колко истина има в този разказ, като се по -огледаме около нас, почти на всякъде...
    Чакам още.
    Специални поздрави от мен.
  • Благодаря Джуди. Поздрава си го заслужи ти!
  • Поздрав и от мен!
  • Благодаря Галя, за добрите думи и анализа. Прекалено са "Златните" - по външна обвивка и затлачиха вселената. Колкото за правописа и граматиката, ах...нямам такива напъни. Зная граматиката, но пръстите ми винаги изпреварват. Няма безгрешни хора, мила, опазил ме Бог да се мисля за такава. Благодаря и хубав неделен следобед.
Random works
: ??:??