Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби -
погълна светлината му земята
и нов живот във огъня роди!
Sg
0.
- Времето е като безкрайна пустиня, песъчинки са дните ѝ, а прахта от тях са ронещите се на часове дни, губещи се след всеки порив на вятъра.
Ехо прочете това в онази стара книга и дълго мисли над думите, написани от отшелника мъдрец, живял някога далеч на изток.
Може ли времето в шепа да се улови – питаше се тя, докато слизаше от северните си земи. – Да бъде събрано в едно всичко от него – и миналото, и настоящето,и бъдещето му. Или прахта му все така ще се разсейва и спомените ще бледнеят като всеки падащ накъм хоризонта отминал вече ден. ...