Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовършен. Тя отпи няколко глътки от следобедното си кафе и опита да се поразсея с четене на последните новини. Спящи от столетия вулкани утвърждаваха себе си с мощни изригвания, а хората пак бяха полудели – военни конфликти, бежанци, взривове, масови разстрели, сваляне на самолети, нещо, което наричаха „тероризъм“… какафония навсякъде и във всичко… Търсеше спасение и отвори културните новини на един български градец, в който твореше неин познат писател и поет – чешит, хем талантлив, хем добряк и естет. Той организираше интересни вечери, на които представяше произведения на автори от страната. Но този път поканата не бе за творческа среща. Прочитайки вестта, младата жена се стъписа и пребледня... ...