...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си позволих да ги сравнявам с познатите и вярвах, че този път ще открия истинската красота...
...повдигах всяка мидена черупка, търсейки смисъла на съществуването ѝ... но в нито една... от тях не открих перли, които да окрасят душата ми...
...вдъхвах до припадък аромата на зелени, червени, разноцветни водорасли, които ми напомняха смътно за нещо, което бях срещала и в предишен живот...но се оказа, че съм била далтонистка - бяха отровно черни...
...гмурках се в неземно дълбокото с Акули, сляпа за хищните им зъби...а накрая усещах остриетата им, впити, врязани, дълбоко в сърцето ми...
...опитах се да вържа пипалата на Октоподи, които искаха да ограбят и невидимото у мен...но излъгана от липсата им ...