Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синьо. Пия кафето си в собствената си компания. И вдишвам от солта. Вероятно съм интригуващ за кучетата на ранобудните, които са излезли преди работа, за да ги разходят. Потупвам най-добрите приятели на човека, приемам техните "усмивки" и си повтарям колко е жив животът. Докато си правим планове, всичко останало диша и преживява. Продължава функцията на общата аорта.
Рискувам да бъда отхвърлен от пролуката на отъпканото. Но избирам да съществувам от изборите, които правя сам. Избирам грешките, предназначени да бъдат извършени от мен. Избирам да бъда себе си. Да бъда себе си в движението на облаците. Всеки ден. Под открито и непрогледно небе. С и без звезди. В четири сезона. Сега.
Допушвам цигара ...