Когато “Птиците умират сами” беше “Време разделно”. Тръгнахме “С цървули по дивия запад” с един “Залог по-голям от живота”, наричаха ни “Великолепната седморка”. Тогава срещнахме “Синовете на великата мечка” от племето Апахи, които ни запознаха с вожда “Винету”. Изпушихме “Лулата на мира”. На следващият ден “Царя на животните” ни отведе до “Угрюм река”, в чиито води проблясваха златни късчета. Вече знаехме откъде се е взело “Златото на Макена”. Там прекарахме следващите дни като същински “Златотърсачи”, но се появи “Малката русалка “ и хукнахме след нея с набързо скроения сал. Течението ни отведе до “Синята лагуна”, където “Робинзон Крузо” и сирената ни чакаха “В засада”. Наложи се да отстъпим. За щастие край нас мина “Корабът с алените платна”, управляван от “Господаря на седемте морета”, който току-що беше провел битка в открито море с “Пиратите на 20 век”. Метнахме се на него с надеждата да ни изведе от това прокълнато място, но каква беше изненадата ни, когато се озовахме на “Островът на съкровищата”. Обратно на представите, които имахме за острова, там просто гъмжеше от народ. ”Граф Монте Кристо” се беше излегнал в един хамак на брега и си вееше мълзеливо с едно палмово листо, “Али Баба и 40-те разбойника” играеха белот, насядали с кръстосани крака пред пещерата, а “Фортуната и Хасинта” припкаха около тях в ролята на сервитьорки. ”Капитан Немо” водеше някакъв ожесточен спор с “Монахинята от Монца”, но когато “Дамата с камелиите “ мина покрай тях, капитана забрави за спора, замаян от аромата на цветята и чара на дамата. Слънцето печеше жестоко, затова си сложих “Сламената шапка”, която видях да се търкаля край един розов храст и поехме нагоре по пътя към “Омагьосаният замък”. Посрещна ни “Крал Артур”, който ни нагости с “Крилце или кълка” - вече не си спомням - и ни разказа историята за “Спящата красавица”, която събудил от стогодишен сън. Когато ние на свой ред му разказахме за живота “Под игото”, той страшно се развълнува. На следващият ден ни качи в “Машината на времето” и ето ме тук, при вас, за да ви разкажа за нашето “Околосветско пътешествие”.
© Росица Петрова All rights reserved.
Спомних си, че като дете обичах да сглобявам имена на филми в разказчета и реших да опитам отново.