За написването на този разказ идеята ми дойде от една компютърна игра и реших да пресъздам някои от героите по свой начин. Другият ми замисъл е да напомня на хората за последната световна война и това как ние не трябва да допускаме това отново да се случва. Приятно четене!
Сталинград 1943
Групата фронтови разузнавачи на лейтенант Румянцев се връщаше от разузнаване. Движеха се тихо, на края на всяка улица се оглеждаха внимателно и с бързи прибежки се втурваха към поредната полуразрушена сграда. Следващата, в която влязоха беше на училището. Табелата „ Начално училище – „ Й. В. Сталин” още стоеше, само където беше надупчена от куршумите. В една от стаите под купчина греди и тухли се подаваше дулото на пушка и ръка, която държеше тетрадка.
Лейтенантът взе тетрадката, разтвори я и прочете :
Сержант Василий Родионов – снайперист, наречен от немците Невидимия – Дневник
- Ех, Вася, Вася! – прошепна разузнавачът – значи така е било писано да се запознаем.
След минути се обърна към хората си:
- ...