***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата около него се беше смълчала. Главата на мъртвеца се изтърколи към каменната стена, удари се в нея, върна се леко назад и спря. Накацалите на близкото дърво гарвани се разшаваха възбудено, но никой от тях не посмя да слезе при плячката. Все още.
Арврен се насили да откъсне очи от отпуснатото тяло на мъртвеца и погледна към палача. Той от своя страна погледна Арврен. Странният блясък, който момчето видя в очите на мъжа, го стресна не на шега и то бавно започна да отстъпва заднишком навътре в тълпата, докато не се озова на пътеката, спускаща се по Хълма на Правосъдието. Тогава Арврен се обърна и побягна към къщи.
Къщата на чичо му се намираше едва ли не в края на Кел - съвсем близо до полето и ...