Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема!
Качвам се полека нагоре към вратата на плевнята, като се държа здраво за парапета от ритловици, който обгражда и терасата, направена от талпи и особено харесвана за всички видове игри…
Дядо заръча „да туря на стоката” и затова отивам да отворя капака горе в плевника и да спусна сено в яслите на кравата и овчиците, и козата, затворени в дама. Той е разположен на „първия етаж”, изграден от каменна зидария, а отгоре изцяло от дърво е плевнята, дето цяло лято се пълни с изсушено сено. Дворовете в планината са малки обикновено и затова все си мисля, че подредбата затова е такава – да се използва всяко местенце.
А плевните - рай за такива като мен! Тука може да намериш всичко, що ти душа иска - от ръждясали пирони, прибрани в някоя пробита „чингова” паница, до пресни яйца в полога на кокошарника, устроен до дама - от долната му страна, до кочината на прасето…Тя сега е пуста, нали Коледа отмина….
Вдигам капака и пускам в яслите дъхавото сено, което дядо е примесил с малко слама още вчера. Отдолу се чува как кравата и теленцето започват да придърпват сеното… Сега и на овчиците - по-малко (така ми е заръчано)… И готово!
Сега мога да се огледам наоколо… Колко интересни неща има тука! Един стар сандък е прибран в далечния ъгъл…
Уф!!! Сега пък баба ме вика! Трябва да слизам, значи!
А навън е бяло….
Дали ще ме пуснат следобед до реката?
Б.Калинов
08.01.2012 г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
Радвам се, че ти харесва!
Ще опитам...
Не отказвам на приятели!
Б.